НАГРАДА "МЕЛНИШКИ ВЕЧЕРИ НА ПОЕЗИЈАТА"

На управо завршеним, 14. "Мелничким вечерима поезије 2013." у Бугарској, моја песма "Недочекан" освојила је трећу награду. Прво место припало је Валентини Јотовој из Софије, а другопласирани је Борче Панов из Македоније.

Препев песме на бугарски: Иван Топалски

Тодора Шкоро – Белград, Сърбия

/3. награда на Мелнишки вечери на поезијата - 2013/

"НЕДОЧАКАН"

Шепнеше: ще се върна, Стояна,

знаеш, година бързо минава,

сълзата ти не ще да е изсъхнала и, ето ме,

тук ще бъда

да те прегърна…

Мълвеше

и дланите ми треперещи стискаше,

та болеше като писък

на отминал влак.

И пишеше: чакай ме, Стояна,

когато снегът се стопи и разцъфне,

та роди нашата ябълка петровка,

ще дойда ябълките с устни да делим

наполовина,

така пишеше…

Ала зимата бе дълга и кой да знае,

че тя щеше да остане ялова и с голи гранки…

Страх те беше, знам,

и страхът ти донесе някакви други пролети,

в които вече нито един отминаващ влак

не болеше.

Тръпнех в боязън

да не се изгуби твоят зов с моето име

и сякаш страхът ми предизвика съдбата.

Трябва да тръгвам сега, някой упорито ме вика:

Стояна, о, Стояна!

А минаха много години, изсъхнали сълзи

и пъпки разпукнати от ялови гранки,

само някакъв глас отнякъде моето име повтаря:

Стояна, Стояна!

А знам, това не си ти…

(Превод от сръбски: Иван Топалски)

______________

НЕДОЧЕКАН

Шапутао си: вратићу се, Стојана,

знаш да брзо мине година

Ни осушити се неће та суза ја бићу ту

да те загрлим,

говорио си

и дрхтаве ми дланове стискао да је болело

као писак воза који се удаљава

И писао си: чекај ме Стојана

Кад снег окопни, забехара и роди

наша јабука петровача стићи ћу

да је уснама делимо попола

писао си

Али је зима била дуга и ко је знао

да јалова ће она остати и голих грана

Страховао си, знам

И страхом дозвао нека друкчија пролећа

у којима више не боли ниједан воз

који се удаљава

Стрепела сам

да  се негде не загуби твој зов мога имена

и као да сам стрепњом судбину призвала

Морам да кренем сад, неко ме упорно дозива:

Стојана, о Стојана!

А прошло је много година, усахлих суза

и бехара са јалових грана

Само глас неки однекуд моје име понавља

Стојана, Стојана...

А знам, то ниси ти

Тодора Шкоро

___________________